|
Днес ще се опитам съвсем накратко да ви предам това, което преди малко Милен, таткото на Данко, с развълнуван глас сподели с мен.
Накратко, защото се опитах да намеря думи, с които да изразя начина, по-който се почувствах, но не успях. Трогната, развълнувана, разтърсена, тъжна, радостна – нито една от тези и много други думи не е достатъчно силна.
Затова просто ще ви кажа, че Дора - майката на мъничката Дари, се е обадила снощи на Милен, за да му каже, че останалата сума от събраните за нейното мъничко съкровище средства, тя е решила да разпредели за другите деца, които имат нужда от финансова подкрепа, за да получат надеждата да пораснат здрави и пълноценни, като всички останали деца.
В този неимоверно тежък за нея и цялото й семейство момент, в който освен скръбта човек не вижда друго пред себе си, Дора подари на много други деца надежда за бъдеще. Към вас, Хора, които дарихте и продължавате да помагате. Събраните в кампанията средства, не можаха да помогнат на мъничката ни Дари докрай и тя си отиде от нас, но ни вдъхна вяра, вдъхна ни сила и увереност, че трябва да продължим напред.
Ето, мъничка звездичке, мъничка Дари – и от небето ти даряваш надежда на много дечица в беда, много дечица, които имат нужда от съпричастност и обич.
Дечица, за които т.нар. ни държава не само не прави абсолютно нищо, а дори напротив – оказва се, че е най-голямата пречка те да получат лечението, от което имат нужда и търсят извън пределите й, защото тук не може да бъде проведено такова.
Е, господа бюрократи, докога ще пречите?
Докога ще се криете зад разни бумаги или ще свивате безразлично рамене?
А ако вашето дете има нужда от помощ? Спите ли спокойно нощем? Не искам да мисля за вас сега. В момента единственото, което ще се опитам да изразя, е благодарност и дълбок поклон за Дора и семейството й.
Благодаря от името на Данко, от името на родителите му, които дори не могат да опишат колко много ги е трогнал този жест и как се чувстват в този момент.
Благодаря! |
